Lauranek's Blog

Despite

Laura Nek — Mon, 26 Apr 2010 15:52:46 +0000

Пропуснато обаждане… И пореден смс… Днес съм неконтактна… Утре мрънкам, че ми липсват емоции… И все така… Отчайващо невъзможна да ми се угоди… Днес те искам.. Утре смятам, че си твърде голяма лъжица за мен… Вчера заспах в 18ч… Просто така… Нямах желание за нищо… И се събудих днес в 8 сутринта… А онзи ден бях на кино… И си купих нова книга… Прочетох я за 2 дни.. На един дъх… На един дъх разстояние те искам… Зад мен… По възможност да мога да го докосна… И тези филми не ми влияят добре… И нищо не ми влияе добре напоследък… Имам нужда от нещо безумно… Извън предела на мислите ми дори… Имам нужда от сблъсък.. Висока скорост… Силна музика.. Дори цигара… ДА,от онези,които знаеш,че не обичам… И после нещо сладко… Шоколад… С цял лешник… Или карамел… И много алкохол… Да се забравя… Да забравя всичко и всички… И да започна на чисто… Защото АЗ така съм решила, а не защото някакви тъпи администратори ми цензурираха профила заради разни там снимки… Крещи ми се… Бяга ми се… Така,веднага… Да не ми остане въздух… Да стигна до теб… За да си тръгна отново… Или да остана… Ти ще решиш… И сякаш всичко е свършило, а още нищо не почва… Треперя… И уж съм си връчила молбата, а дали съм си намерила мястото… Искам един,друг иска мен… Тя пък иска теб.. И всички те искат теб… Poppers ли ни пристрасти… Или твоите пръсти… Мириса ти… Погледа ти… И пак смс… Сега пък от друг… SHUT THE F**K UP! Stupid phone…SHUT THE F**K Up… Stupid voices in my head… Прераждане…Глътка небе…Листа в косата…Шепот в моя мрак…Поглед зад слънцето…Leave me alone…But save me before that…Save me from myself…Or you better love me despite of myself…That’s all I need…That’s all I’m asking you to…

„Моля,опитайте по-късно…Телефонът на абоната е изключен или извън обхват…“

Декември ‘09

Captured

Laura Nek — Mon, 26 Apr 2010 15:42:26 +0000

Чаша студено мляко… Чисто, както го обичам… Цигари и Depeche.. Очите са призрачно слепнати от същите онези, стари мои, познати сълзи… Мислите ми пътуват шеметно в момента през световете, в които съм била… Сред хората, които са ми дали толкова много… И толкова малко същевременно… Никога не е било напълно всичко… Което съм искала и което съм смятала, че ще ми бъде достатъчно… Но промяната е налице… Проникновена, силна като пламък… Промяната пак ще дойде, неканена или не… Готова или не… Тя вече започва… Започна… В моето съзнание… Аз отдавна не съм същата… „Strange Love“… Когато се вманиача по някоя песен, я слушам няколко дена подред, again and again… Промивам си мозъка с нея… „Проветрявам си мислите“… Защото такава нужда имам… В крайна сметка всичко опира пак до мен… Егоистичното ми „Аз“, което днес се рони като трохички хляб… Утре се превръща в сива пепел… Кога ще духнеш да я разпалиш?

Разголена… Повече от всякога като че ли… Разграбена… Сега е мой ред да взимам… Но е толкова странно да съм от другата страна… Някак не съм свикнала, да си призная… Кичур спомени, които се усукват около врата ми… Не мога да ги вържа… Разпиляват се нахално по цялото ми тяло… Проникват в кожата ми като невидими прашинки от въздуха, който дишам… Вливат се във вените ми, пречистват покварената ми кръв… Почти мога да докосна присъствието ти… Да го помириша… Да се опияня от него… А този опиум е най-силния, който съм опитвала досега… И още дълго ще усещам вкуса му в устата си… Спор няма…

Наистина съм като жигосана… С твоето име… Ти ли сам го изписа с тези алено червени букви или аз ти позволих…? Captured… In your own world… И връщане няма… Кой ли пък го търси…?

„Surviving Picasso“…?!!! По-скоро мисля… По-склонна съм да вярвам… Че да превъзмогна ТЕБ ще бъде най-трудното нещо в живота ми… Защото така невинно и несъзнателно, прилежно и прецизно, си плел шарените, тънки и почти невидими нишки на омайната си паяжина… Но ти не си някое вредно насекомо, което мога да стъпча капризно с крак… Ти си царят на животните, нали? И само погледът ти е достатъчен да ме приковеш на едно място… Да проникнеш в мен, до най-скритите кътчета и ъгълчета на противоречивата ми вътрешност… Защото в това определено си остана най-добрия…

12/01/10 02:00

Memento

Laura Nek — Mon, 26 Apr 2010 15:41:17 +0000

Не знам дали някой може да си даде сметка за какви чувства говоря… Не знам как да обясня най-правдоподобно всичките мисли, които се вливат в ума ми… Как най-ясно да дефинирам думата „обсебена“ … Едно име провокира всичко това… Едно име крещи в мен… Едно име ме кара всеки път да изтръпвам, да се извисявам, да се преобразувам ВСЕКИ път, когато го прочета… Или когато го видя изписано на дисплея на телефона ми… Нямам нужда вече от кодови имена… Само по себе си това име преобръща целия ми свят… Достатъчно ми е само да го прочета… И по този начин да се „докосна“ до него… Странно ми е… Като омагьосана съм… Извън реалността съм… Спомени, дъх, аромат… Горя цялата… Сигурно звучи банално… Въобще не ми пука… Най-красивото нещо, което мога да си представя и мога да си пожелая, това е мига, в който ще те погледна в очите… Не се е намерил някой, който да ме провокира така… И не съм убедена, че ще се намери… Всички са толкова бледи, сиви, скучни… Никой не си заслужава толкова, колкото ТЕБ… Този автор ме обсебва… Защото в него виждам толкова голяма част от моята слабост – ТЕБ…

Да, имам си блян… Представяла съм си го хиляди пъти… Всяка нощ… Всеки път… Затварям очи и се докосвам, представяйки си как Ти си го правил…или как си ме гледал…Имам нужда от ТЕБ… От цялото ти същество… Имам нужда да те почувствам – нежно, грубо… И после пак всичко отначало… Толкова много желание в себе си събрах, не знам дали ще ме познаеш… Или може би твоите пръсти ще ти припомнят най-добре…

10/01/10 02:05

Irreversible Chaos

Laura Nek — Mon, 26 Apr 2010 15:39:13 +0000

Харесвам творческата атмосфера… Разпиляни химикалки… Листчета с бележки… Обичам начина, по който ме вдъхновяваш.. Харесва ми чувството, когато правя нещо за Теб… Когато те мисля и подготвям от онези „изненади“, които никак не обичаш и за които имам навика да казвам : „Но тази наистина ще ти хареса!“ … Обичам да си представям погледа ти в тези моменти, реакциите ти… Защото никога не си го представям по един и същи начин… Ти си толкова различен и неповторим всеки път в моите очи… Харесва ми да те накарам да се усмихнеш, да се почувстваш специален… Защото ТИ наистина си такъв за мен… Харесвам всичко да е подредено, под игла и конец, но не мога да строя като войничета хаотичните си мисли и емоции, които се преплитат в моята главица и които неизменно са свързани с теб… Депозирани са там от около година, трупат се лихви и сумата, наречена от някои „любов“, само нараства… Структурирам редовете, изреченията, поставям запетайки… А вдъхновението не спира да „тече“, сякаш е пълноводна река, идваща от теб към мен, която ме залива с трептящи, искрящи думи… Потапям се нетърпеливо и смело, искам всичко да изплува на повърхността, да те залее, да си очарован… Това ми стига… Всеки хаос си има причина, първоизточник… Моят хаос си Ти… Но от онзи – пъстрия хаос, който те засмуква, покрива със златен прах и омайва сетивата… Хаосът, който понякога не успяваш да чуеш колко тихичко се промъква към теб, а друг път отдалеч усещаш тътена, който предизвиква в душата ти… И в моя подреден и дисциплиниран свят на перфекционизъм, най-оправдан е именно този мой „необратим“ хаос… Твоят хаос… Обичам те…

03/01/10 20:40

Lonely

Laura Nek — Mon, 28 Dec 2009 15:47:20 +0000

Разпорената ми душа вилнее най-добре нощем – скрита от чуждите погледи… Окрадените ми мисли търсят трохички храна по земята – ако случайно нещо е останало за мен – от теб… Подаяния търся… А не обичам така… Изтормозените ми очи се вглеждат упорито в тъмното, търсейки твоя силует, а откриват само бледа сянка… Устните ми са пресъхнали и бледи като помазани с пудра… Лекарството се стича по мен, влива се, изпълва ме… Ръцете ми се реят във въздуха, смазани от ничиите прегръдки… Бузите са впити, изтъркани като черджето пред вратата… То съхранява стъпки, а те – подмолни целувки… Пръстите са разперени, окрилени, будни… Ще го оцениш ли? Кожата е гладка, тъмна, ненахапана от кръвожадни паразити… Кръвопийци мръсни и долни, егоистично настроени към плътското… Щедро раздават спомени, а сломяват сърца…. Такова е кълбото навън, наричано Луна… Гледа студено и скептично към света… А духалката пак ме топли вместо теб… Вместо някой въобще… Такава съм си… Такава станах… “ По-добре сама, отколкото в лоша компания „… Сънят ми дали не излетя през прозореца тази вечер? Сигурно ти е дошъл на гости, макар че ти често го прогонваш… Но и той се връща пак и пак, отвреме-навреме…Като всички останали… Като мен… Смирени сме като затихнали полета… Жадни сме за твоя магичен елексир… Грешни сме – прости ни… Пърхаме с крилца около теб, искаме да ти вземем душата, а ти отдавна скрил си я дълбоко от себе си като че ли… Броя числата… Мигам си небрежно и скромно… Зацапатено ми е и причудливо… Като игра на криеница ми е всичко малко… Да, когато бях дете, всичко по-слънчево и приветливо ти обещаваха да бъде… И колко рани,белези понесе моята глава… А детското в мен не успя да се изтърка… Такава съм си още – по детски наивна и добра… На шарено се радвам… Играя на въже – с думите обаче вече… И по дървета не съм забравила да се катеря, джанки да бера… Колело си купих даже… Веригата ми цапа с черно, а шпиците ми се закачат в крачола – досущ като досадни насекоми, неизчезващи, пъплят в моя личен свят… И после кой разпорил ми душата…? Аз сама си я разпорих… Разпрах си я направо, на парчета я разкъсах… И на теб дадох, помниш ли, пазиш ли? Пази, пази… За някой ден на тъмно, когато провизиите ти заплашително привършат, ако това въобще възможно е в твоя изобилен свят… Пази ми я, едничка е, а само тя остана ми… Само тя и малко самота…

Адресирано с любов

Laura Nek — Fri, 25 Dec 2009 19:25:14 +0000

Дали нещо,което вече си опитвал толкова пъти,ще те доведе отново до желаната цел…?Или този път посоката ще бъде грешна…?Дали начина,по който си свикнал да се връщаш и да поправяш грешките,ще бъде от полза и този път,изхождайки от презумпцията,че преди се е получавало…? Сега кой е упорит…?Това в крайна сметка добро качество ли е?И човек как разбира къде отива смисъла на цялата история,когато скрипта винаги е един и същ…?

P.S. – Нищо лично…

My Time

Laura Nek — Fri, 25 Dec 2009 19:24:45 +0000

Време….Какво е това…Някакво относително понятие…Време да спиш…Време да обичаш…Време да изпушиш една цигара…Или да прочетеш някоя книга…Време да създаваш спомени…Да градиш живот…Ще ми стигне ли някога времето за всичко? А ще мога ли да върна времето назад… И да променя онзи ден… Ще мога ли да се върна и да спестя времето за онези изречени приказки,за онези думи,с които съм наранила някой…Ще имам ли достатъчно време да ми бъде простено? Ще имам ли време да осъзная егоистичните си постъпки,егоцентричните помисли и разглезените пориви и капризи? Мога ли да имам само още миг време да си доспя днес поне? А утре? За теб в какво се измерва времето? В минутите докато видиш любимия човек? Или детето си след работа? Или в онази дата,определена като краен срок за презентацията ти? А може би времето за теб е денят,в който ще свършат всички изпити и ще завършиш официално? Или времето,което ще ти отнеме,за да се върнеш в България и да прегърнеш близките си? Колко време ти е нужно,за да осъзнаеш,че животът е прекалено кратък и няма смисъл да се сърдим един на друг и да не уважаваме ценностната система на човека до нас? Колко време е нужно за една татуировка,която те кара да се чувстваш малко по-уравновесен…? Имаш ли това време? Можеш ли да почакаш? Имаш ли нужда да ти дам малко от моето време? Аз имам много-нали времето е относително понятие…Седни…Седни до мен…Да ти разкажа своята история,да погледнеш през моята призма,да почувстваш през моите очи всичко…Да видиш дали ми е толкова лесно…Да се замислиш имам ли Аз свободно време за нещо,което обичам-каквото и да е…Дали парите ме правят щастлива или по-спокойна…Дали смятам,че си заслужава спокойствието ми,душевното ми равновесие…Дали имам време да помисля дори за всичко това…Бързаш ли? За къде? Нямаш време…Аха…Ясно…Та нали за всеки времето е въпрос на лично възприятие…Червеният сфетофар свети…Но има ли кой да го види и да спре?

P.S. – Сега намери онези 2 минути,които от толкова време си обещаваш..И звънни на някой твой стар приятел,който със сигурност много ще се зарадва да те чуе…!!!

Diamond

Laura Nek — Fri, 25 Dec 2009 19:23:19 +0000

Винаги съм била такава-хвърлям се през глава,не се замислям,пренебрегвам себе си,интуицията си и това,което знам,че е важно за мен…Това,което наистина търся,но повечето пъти не го осъзнавам…И взимам грешното решение…Избирам грешния човек…И трябва доста време,за да си дам сметка,че всъщност друг може да ми даде това,от което имам нужда..Защото той носи в себе си онази сила и харизма,онази самоувереност с покритие…Външният вид понякога наистина лъже…Поне това съм осъзнала…Сега остава само да намеря сили да променя този свой недостатък и следващия път,когато трябва да направя своя избор,ще знам какво търся !
Човек никога не трябва да съжалява за решенията,които е взимал.Те ни отвеждат в една или друга посока,но ни правят това,което сме!И всеки човек е диамант,който обстоятелствата шлифоват и превръщат в безценен и уникален камък!Аз знам какво искам,знам какъв човек търся и знам,че повече няма да се задоволявам с нищо по-малко!И няма да допускам отново някой да не проявява нужното отношение и уважение към мен,което заслужавам!И ако някой иска да присъствам в живота му,ще трябва да се постарае за това!Защото аз със сигурност притежавам качествата ТОЙ да ме запомни в неговия!

Believe

Laura Nek — Fri, 25 Dec 2009 19:23:01 +0000

Искам такъв мъж до себе си…Готов да поеме отговорността и последиците за своите действия…с изправена глава…Мъж,който да не се страхува да признае чувствата си или страховете си…Мъж,който да е способен да направи почти невъзможното,за да ми угоди…Мъж,умеещ да поставя другите преди себе си…Да не се страхува да преследва мечтите си,но не на всяка цена…Мъж,който да ме обича дори,когато аз самата не мога да се понасям…И дори,когато съм без грим,със сънена муцунка и несресана коса,да ме убеждава,че съм най-красивата…Имам нужда от мъж до себе си,който да виждам как се променя заради моята обич…Как се променяме взаимно…Мъж,който да е достатъчно търпелив и уравновесен,но и готов да се сбие за мен…Да,искам да се чувствам защитена с него,спокойна и обожавана…Искам да знам,че мога да разчитам на него…Искам мъж,който да е достатъчно пораснал,но и запазил детето в себе си…Искам да мога да се огледам в очите му-толкова искрени да са те…Искам да умее да признава грешките си и да не ги повтаря…Искам да дава,без да се замисля какво взима..Искам да ме събужда с усмивка…Да подкрепя моите мечти и желания…Да върви до мен…Да ме познава истински…Да се влюби в мен заради всичките ми предимства и недостатъци…Искам мъж до себе си,чието име мога да изричам гордо…Защото ще си го е заслужил…

За моята силна приятелка

Laura Nek — Fri, 25 Dec 2009 19:22:42 +0000

Винаги е било така…Ражда се нов живот…Друг умира…Независимо дали сме достатъчно подготвени за тези обстоятелства…Всъщност,не мисля,че някога бихме могли да бъдем…Точно затова безкрайно много ти се възхищавам,Любомира Василева Василева !!! Ти не си просто моята най-добра приятелка,с която заедно завършихме…Която се беше напила в клас,а аз както винаги пропуснах шоуто … С която сме преживели толкова неща..Която ме е прикривала,че сме на Годеч )) , когато съм била на поредния купон…Която винаги ме е подкрепяла след всичките ми грешки и ми е помагала да се изправя…Която беше готова да запали колата и да дойде да си ме прибере,защото аз нямах смелостта да си тръгна сама…Възхищавам се на теб,приятелко любима!!! Защото ти имаше силите да преживееш всичко това и да се сблъскаш с неизбежното-това,което лично мен най-много ме плаши на света-и намери куража да се усмихваш след това…Знам,че не си го преживяла и никога няма да го преживееш…Няма как да преглътнеш подобно нещо и да го осъзнаеш напълно…Но денят продължава и ти не можеш да се откажеш…Нали? ТИ не се отказа…Ти си незаменим приятел,от който научих толкова много…ТИ си приятелката,от която се уча да бъда толкова силна…Гордея се с теб,миличка…ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ !!! ОБИЧАМ ТЕ !!! Остани себе си… Имам нужда от толкова истински човек до себе си…А аз ще се постарая да ти отвърна със същото…